This post is also available in: English

Няколко идеи какво и къде да хапнете в португалската столица + местенце, където да отседнете.

Повече от два месеца по-късно, след като бях в Португалия, този пост най-сетне ще види бял свят.

В него ще ви разкажа какво трябва да пробвате, къде са най-добрите пекарни и къде отседнахме.

Когато посещавам нов град, винаги се опитвам да си намеря местенце, в което да отседна в центъра или близо до него. Със сигурност е по-скъпо, но пък ти спестява време в пътуване и транспорт. А и всички знаем, че обикновено повечето забележителности са в центъра.

Отне ми няколко дни да разгледам всички възможни Airbnb-та, хостели и хотели на поносими цени. Накрая се спряхме на Nations Rooms, хостел, който открих в Booking. Приличен хостел, в който има стаи с двойни и тройни легла. Намира се на 15 минути пеша от центъра. За 3 нощувки ни излезе 67€ за стая за двама. Може да намерите и по-евтини местенца, ако не се притеснявате да спите с 5+ човека в стая. В хостела има две бани, приспособена кухничка, ако искате да си приготвите храната, много малки, но сладки тераски и Wi-fi. Намира се на не малък булевард, но честно казано шумът на колите не ни събуди. Каквото и да изберете, не забравяйте, че просто ще спите там, а останалото време ще прекарате в опознаване на града и обикаляне на забележителности.

Достатъчно за мястото, където можете да отседнете, нека да преминем към по-вкусната страна на нещата. Едно е задължително да се опита в Португалия и това е типичният сладкиш – Pastel de Nata. Всъщност той представлява нещо като тарт с яйчен крем и канела. Пълнежът наподобява крем карамел и е любимият десерт на португалците. Наистина е вкусно, особено когато е приготвено току-що.

Две са местата, на които опитахме това сладко изкушение. Първото – Pasteis de Belém е най-старото място, на което се предлага и е едно от най-посещаваните места в Лисабон. Това е мястото, където всичко започва. През 1837 година започват да приготвят сладкиша,следвайки древна рецепта. Ако искате да си вземете за изпит ще се забавите много повече, отколкото ако решите да седнете и да хапнете в самото заведение. Хората се редят на опашки, за да опитат вкусното изкушение. Има още доста вкусотии, които може да опитате. Плюс е, че се намира много близо до една от забележителностите на града, а именно кулата Белем, за която ще ви разкажа в следващия си пост.

Второто място се намира в центъра на града, Fabrica de Nata и според Дарио (нашият гид, чиито блог може да видите тук), тук десертът е по-вкусен и по-евтин. На мен лично ми хареса и на двете места, както и обстановката, която беше доста приятна, подходяща за снимки също така и не нормални цени.

Следва едно местенце, което не е португалско, италианско е – La Piadina. Но е като едно скрито съкровище в столицата. Докато стигнем до него ни поваля малко дъжд, но си заслужаваше, защото беше много вкусно. Предлагат се различни видове сандвичи, които са всъщост гриловани питки (wraps) с всякакви свежи съставки вътре. Има с месо, риба, вегетариански и веган вариянти. Хапнахме си, аз пих и една свежа ягодова лимонада. И не пропуснахме да си разделим една за десерт с Нутела. Сервират много бързо, много са мили и дружелюбни, и е наистина много семпло, но вкусно.

Любимото ми местенце обаче е Wine not? . Oткрихме го в последната ни вечер, но се запечата в сърцето ми. След като момчетата хапнаха доволно в McDonald’s, аз отказах да ям там и решихме, че трябва да намерим място и за ‘принцесата’. Имаше ужасен протест в центъра, вече не си спомням точно за какво беше, но решихме да свием в една от страничните улички, за да го избегнем. И попаднахме на това местенце. Определено името ме заинтригува, но и самата обстановка и обслужване също бяха на ниво. Не е от местата, в които ще се навечеряш обилно. По-скоро е за среща с приятели, бутилка(и) вино и подходящи тапас/мезета/малки ястия. Избрахме бутилка червено вино, която приятно ме замая. Целият таван беше от бъчви вино, което ми направи голямо впечатление. Смятам, че това местенце е подходящо за любителите на тази напитка, има много видове, които да бъдат опитани и различни видове тапас, с които да бъдат комбинирани.

И последното, но най-сладко място, за което ревах всички дни, беше разбира се, Gelateria. Всеки, който ме познава, че обожавам италианския сладолед (gelato). И е абсолютно задължително да открия място с хубав такъв. Е, Дарио ни заведе там, където е най-добрият според него. А именно Gelateria Giallo. Имаше наистина голям избор, много веган вкусове също така. Обстановката и цветовете на местенцето много ми допаднаха. А сладоледът..мм, много вкусен, топящ в устата.

Посетихме и още две местенца, едно, от които с най-вкусния шоколадов кейк според New York Times – Landeau Chocolat. Беше наистина невероятен на вкус. А самата сладкарница, ако мога така да я нарека, се намира в едно място, което много ми напомни на Капана в Пловдив, а именно Lx Factory.

Лисабон е пълен с вкусни места, където може да се нахраните. А това са тези, които аз споделих. Ако вие знаете някое интересно, споделете ми в коментарите, ще го посетя следващия път.

Снимки: Личен архив и интернет

1