В предния пост ви разказах за първите три дни от приключението си в Пирин, ето го и него – цък. Днес продтлжавам с останалите 🙂

Ииии..идва ред на любимата ми хижа – Спано поле. Освен големият заслон, има и малки къщички – бунгалца, които са толкова сладки, че няма как да не избереш да спиш там…дори да умреш от студ през нощта. Имахме си шезлонги да се печем, река да се намокрим, докато я прескачаме, огромна поляна, на която можеш да гледаш звездите…и идилия. Какво повече ти трябва :)) Храната вкусна, топла вода имаааа..алелуя. Макар че само на х. Тевно езеро няма топла вода, на всички останали имаш условия да се изкъпеш.

Хижа номер 5..да, това пък е другото ми любимо синьо след морето … <3, а именно Синаница. Нарича се така, защото небето над нея винаги е кристално синьо. Преди да стигнем до самата хижа част от групата се отдели и изкачи и самия връх Синаница. Аз се чувствах изморена и останах в групата, която се придвижи към хижата. Тук отново всичко се носи на коне (по-надолу ще видите снимки) и самото място е райско. Има езеро, в което….познайте кой влезе. Да, точно така..на температура около 10 градуса, издържах около 10 минути. Но беше жестоко, не съжалявам и за миг. Водата е кристално синя, а в комбинация със силното слънце..е, нямаше как :). Няма защо да споменавам, че …колкото и да се мажех със слънцезащитен лосион, лицето ми все беше червено..и ръцете, и раменете. Но и това е от нещата, за които спира да ти пука, има далеч по-важни :). В хижата има ток само 3 часа вечерта, който успее да зареди нещо, успее. (Тук ще отбележа, че не си бях зареждала айфона 6 дни и му изхабих батерията, влизайки в интернет чак последния ден). И след като генераторът се изключи, няма как да не останеш да погледаш падащите звезди..и да си пожелаеш нещо, разбира се :).

И последните два дни бяхме на х. Вихрен. Най-гадното слизане е към тази хижа, доста стръмно и опасно, доста дупета усетиха по някой друг камък, но всички стигнахме здрави. Ето тук спахме 13 човека и тук си разменяхме чорапите, и тук се изядоха купища баници с локум, вафли Боровец и какво ли още не. Защото в планината винаги си гладен и всяка хапка е безценна. Да не говорим за водата..уж да пием по мъничко, а все си жаден :). Като цяло това е хижата, която най-малко ми хареса, може би защото беше най-претъпкана, най-цивилизована, може да се стигне дори с кола. А когато си откъснат 6 дни от такива неща, забравяш за тях и ти е някак пъти по-спокойно. На втория ден се качихме на връх Вихрен. Не знам какъв беше този късмет, който имахме, но на върха нямахме нужда от якета, всички бяхме по потници и къси ръкави. Гледката е невероятна, заслужава си всяка стъпка, всяка почивка. А..като се сетя, че се чудехме дали да го качваме, хаха. И на слизане видяхме еделвайси – те са толкова малки и нежни, снимките в учебниците бяха оставили друго впечатление в мен.

На последния ден се спуснахме пеша към Банско, видяхме Байкушевата мура, която наистина е впечатляваща със своите размери. Ядохме горски ягоди и малини, не спирахме да си говорим…но всички знаехме едно, че това е краят. И макар да искаш да се прибереш, мама да ти сготви или да се изкъпеш в собствената си баня, осъзнаваш, че това не е толкова важно дори изобщо не е.

През тези 8 дни завързах приятелства, които не съм смятала, че мога да имам, открих един толкова истински, непринуден по детски свят, че..дори забравих на колко съм години. Защото това да споделяш всичко, което имаш, да говориш, да лудееш, да играеш карти Уно и каквото още се сетиш, не зависи от възрастта. Зависи от това колко свободен се чувстваш в сърцето си.

Имам куп неща, които мога да ви споделя, ако ще ви бъдат интересни. Като това каква екипировка е нужна и всякакви съвети по време на преход. Така че, ако искате да разберете, ще ви разкажа и това :).

Признавам си, че съжалявам само до едно – че досега не съм познавала красотата на планината. Но, за щастие, времето е пред мен, така че опознаването тепърва започва. Възхищавам се на всеки един, с когото бях за това, че е избрал да прекара времето си точно в планината, независимо колко подготвен или неподготвен беше :).

„И там, горе, на върха – по баирите и поляните;в дъжда и в жегата, всеки разбира цената на приятелството, на любовта между хората и красотата.“

0