Приказна, красива, неповторима, оставяща те без дъх…Пирин е магия <3
Юли беше месец, изпълнен с куп събития. Като за начало взех успешно държавните си изпити и вече съм бакалавър по Международни икономически отношения. Подготовката за изпитите превзе половината от месеца. Но удоволствието след това, да знаеш, че си приключил, е доста отпускащо и приятно.
Та..да се върнем на същинската идея на този пост. Отдавна исках да направя преход за повече от ден в някоя от нашите прекрасни планини и ето, че това се случи. Пирин е първото място, което избрах и в никакъв случай не е последното. Това е статусът, който си публикувах веднага, след като се прибрах от прехода: „Да се потопиш в магията на планината е неповторимо изживяване. Ще се влюбиш безрезервно, ще покориш не само върхове, но и себе си и ще се почувстваш толкова истински, както никога досега..Пирин е красота, вдъхновение, райско място..8 дни с 32 напълно непознати хора- това беше едно невероятно приключение, което дълго ще си спомням.. И накрая разбираш, че всяка една секунда, прекарана там е безценна и няма нищо по-прекрасно от това да се къпеш в ледено езеро, или да спиш с още 13 човека в една стая, или да си целият в прах, или да изгориш за n-ти път, или да си делиш всичко, което имаш от чорапите до храната ..незабравимо е. “
И досега..точно един месец по-късно, аз знам, че това е било едно от най-страхотните изживявания, които съм имала и все още не спирам да разказвам, и да говоря за това. Думите не стигат да опиша чувството да си свободен, да надскочиш самия себе си, да забравиш за света <3
Да..потегляме 🙂 Дойде и понеделникът, 18 юли, тръгнахме 34, непознати за мен хора с автобус към Добринище. Групата, в която се озовах всъщност са ученици на СГСАГ – София. Имам късметът, чичо ми да преподава там и да ме запали по планината <3, та..познавах един човек де, водачът. От Добринище хванахме открития лифт до хижа Безбог, където беше и първата ни нощувка. Хижата е хубава, храната вкусна, а езерото пред нея несравнимо. Веднага щом се разтоварихме, поехме към връх Полежан – 2851 м. Като първи ден без подобни преходи в последно време, изкачването ми се видя сложно. Най-важното е да се катериш с малки стъпки, на зиг-заг, защото ако вървиш право нагоре е много по-стръмно и трудно. А когато стигнеш там, горе, на върха…нищо няма значение, това, че си го изкачил е неописуемо.
Вторият ден имахме най-трудният преход – от хижа Безбог към най-високата хижа в Пирин, х. Тевно езеро. Тя се намира на 2512 м надморска височина. За да стигнем до нея минахме през най-красивото езеро – Попово езеро. То е като картинка, не ти се вярва, че е истинско. A след това идва трудната част, за късмет не падна нито една капка дъжд по време на целия ни преход. За да стигнем хижата се минава през Лява Краледворска порта, за която минахме дори през сняг. Но никой не е казал, че ще е лесно, даже напротив маршрутът никак не е лек. До хижата може да се стигне само пеша или с кон. Тоест всичко там е безценно. А тя е обградена от няколко върха – Дженгал, Кралев двор и Каменица. Езерото е невероятно красиво, дъха ти спира, особено по залез и изгрев. Тази нощ беше много студена, а в хижата спахме около 130 човека – на палатки, в кухнята, по земята, навсякъде :).
Следващата ни спирка бе х. Каменица-Беговица. Този преход не беше труден, като изключим алпийското изкачване на камъни, което имахме. И това в комбинация с раници на гърба си е опасно и покачва адреналина. В тази хижа ядохме най-вкусната мусака, хахаха. Или всички сме били много уморени и гладни. Това беше третият ни ден, можехме да хванем обхват само на едно хълмче, но общо взето освен да се чуеш с близките си, за друго не ти е нужен. Забелязах го за себе си, а и за всички около мен – в планината всеки забравя за света. Онзи динамичният свят, изпълнен с технологии, интернет..има моменти, в които дори на семейството си не искаш да се обадиш. Просто, защото се наслаждаваш на безвремието, на момента, на красотата, на истинския живот и свобода.
Тук ще сложа пауза, защото снимките, които ще ви покажа са само 10 % от тези, които съм направила…и за един пост стават много 🙂 Така че очаквайте останалата част в следващия пост <3
А за още вдъхновения и снимки, може да ме последвате и тук: Facebook/Instagram/Twitter/Pinterest.
0
Days with G
август 22, 2016Страхотен пост! Много вдъхновяващ!
Dilyana Tabakova
август 25, 2016Благодаря ти! 🙂