This post is available in English

Какво е Камино де Сантяго? Защо реших да го направя? Струваше ли си?

Няколко месеца по-късно пиша този пост. Признавам си, че ми трябваше време. Време на отражение и осъзнаване на всичко, което се случи по време на пътя и след него. Решила съм да подготвя няколко публикации за Пътя, да отговоря на всички възможни въпроси, които ми бяха зададени, да ви „отведа“ в тази магия или да ви подготвя за такава, ако планирате да го извървите.

Какво е Камино де Сантяго?

Камино де Сантяго е наркотик, един път, преминал по пътя, ще искаш да се върнеш, да го изпиташ пак, отначало, по същия или по различен маршрут. А Уикипедия казва, че това е мрежа от поклонически пътища по следите на Св. Яков, които водят към катедралата с едноименно име в Сантяго де Компостела, където се смята, че се съхраняват мощите на светеца. Пътят има история над 1000 години и е бил преминаван от мнозина. В деня, в който аз пристигнах в Сантяго, още поне 4000 човека го завършиха в същия ден. Само си представете колко много хора вървят по него годишно. Причините са много и различни – религиозни, духовно израстване, нови запознанства, преоткриване на теб самия, поддържане на добра форма и дори отслабване, са само част от тях.

Пътят към Сантяго не е само един. Но всички завършват в Сантяго де Компостела. Най-известният е Camino Frances, той е най-популярният и този, по който вървят най-много хора. Ако искате да останете сами със себе си, това не е точното място. Лично аз бях по този път само през последните 40 км до крайната точка, защото там маршрутите се сливат. Camino Frances е за всеки, който иска да се запознае с нови хора, там никога не си сам, винаги ще има някой пред теб, зад теб или до теб и някого, с когото да говориш. Много и различни хора, възрасти, националности, истории. Започва от френския град Сан Жан Пье де Порт (Saint-Jean-Pied-de-Port ) и е дълъг 738 км. По този път градчетата и селищата са на изключително малко разстояние, пълно е с албергета (така се наричат хостелите за пилигрими по пътя), заведения и е малко комерсиализирано вече (или не малко, казват хората, които са го минавали). Аз лично не съм го минавала, само съм слушала, така че не мога да дам пълна информация за него.

Camino Portugues е вторият по популярност в класацията. И следващият, който аз искам да извървя. Оригинално започва от Лисабон, но повечето хора го тръгват от Порто, защото е по-обособен и има повече възможности за престой и прехрана по време на пътя. Този път е за пилигрими, които искат да се насладят на океана и на по-неопитоменото. Дълъг е 633 км.

Camino del Norte e северният път, който е по брега на океана в Испания. Преминава през няколко прекрасни области. Започва от Ирун, който е град точно на границата между Франция и Испания. Това е моят път, пътят, който аз избрах да вървя. Много хора казват, че това е и един от най-красивите, и най-трудните маршрути. Тук има планини и дни, в които се изкачваш..само, постоянно нагоре. Но след това следва спускане към..брега на океана, където да се порадваш на вълните, да се разходиш по брега или да поплуваш в студената вода. Да, океанът е доста студен, нищо общо с морето като температура и като мощ. Дълъг е 840 км и е..магия, история, природа, просто красота. Затова и избрах точно този път, аз обожавам водата, да плувам, да съм близо до нея, успокоява ме и ме прави щастлива. Но обичам и планината, тя е друга история, опиат, към който се пристрастяваш. Две в едно, перфектният маршрут за мен. Макар и труден, „победата“ накрая е наистина сладка.

След Сантяго има два пътя, по които повечето пилигрими продължават – до Муксия или до Фистера (последната земя), или до двете. Може да вървите, а може и да отидете с автобус. Аз бях решила, че искам да отида до Фистера, до онези скали, от които се вижда само океан и някъде там от другата страна е Америка, но няма накъде да вървиш повече. Км 0, представяте ли си да видите км 0 след толкова много дни и пътеки. Неописуемо е, несравнимо е, невероятно е, необикновено и просто чувство на живот.

Какво е да си по този път ме питат всички? Пътят е живот, нови запознанства, приятни разговори, много положителни емоции, жега, пот, почивка. Преди да тръгна по него, не исках да си го представям, не четях нищо специално, не знаех къде точно отивам или какво ще видя. Исках да се наслаждавам на всеки ден, миг и секунда. И не, не беше лесно, не беше лесно изобщо, беше си истинско изпитание и неописуема наслада. И това как се чувстваш, кого ще срещнеш и с кого ще споделиш всичко, което имаш. На това те учи Пътят- на добрина, споделяне, благодарност и любов. На търпение, смирение, воля и сила да не се отказваш.

Защо реших да го направя ли? Знам за пътя от около 8 години и ми беше мечта, мечтаех го, споделях идеята с близките си дори, но все не беше точният момент. Първо бях още в училище, а след това в Университета. В последствие заминах за Англия, но идеята, че един ден ще го направя, си беше там. Последните няколко години бяха доста емоционални за мен и преминах през моменти на тъга, сълзи, щастие и любов. Сменях работа, жилище, себе си дори, но изглеждаше сякаш съм влязла в една рутина, в която всичко е еднакво, само дните се сменят и времето си минава. Не знаех какво искам, не знаех къде искам да живея, искам ли да се установя тук, или не, искам ли да продължа най-сетне към магистратура, или не, искам ли да блогвам, или не, какво искам да правя с живота си? Чувстото да си на 25 и всичко около теб да те притиска, близките ти да ти задават въпроси за това кога ще имаш деца, няма ли да се установиш, за какво учи толкова, за да работиш това и онова? В един момент, осъзнах, че точно сега е моментът да го направя, да изпитам себе си, да остана насаме с мислите си и да бъда по-добра, защото това беше една от целите ми по пътя. Не само с хората, които „заслужават“ и са ми близки, но с всеки – познат или непознат.

Струваше ли си? Какво научи? Струваше си всяка стъпка, всеки мазол по краката ми, всеки миг на болка в раменете и гърба ми. Струваше си всяка гледка, всеки залез и изгрев, всяко животинче, всеки човек, всичко си струваше, хора! Трудно е, много е трудно и не е за всеки, но всеки трябва да го изпита. Никой не казва, че трябва да вървите 1000 км, както аз направих, може да извървите само 200 или дори 100 км. Това е вашият път, по вашия начин, ако искате да бързате, бързайте, ако искате да се наслаждавате, насладете се, но го направете по вашия начин, не по моя, по ничий друг.

3