Камино де Сантяго - подготовка, част 2

Лични

Камино де Сантяго – подготовка, част 2

by Dilyana Tabakova петък, юли 3, 2020

This post is also available in English

Каква подготовка е нужна, за да се отправите по пътя Камино де Сантяго? Това е третият пост за Камино де Сантяго, който пиша. В предните две публикации (тук и тук) ви разказах какво представлява този път и част от това какво ще ви е нужно, за да поемете по него.

Днес продължавам със съветите и това, което според мен, би ви било най-полезно да знаете преди да поемете на това пътешествие към себе си.

След това какви дрехи, обувки и раница ще са ви нужни, преминаваме към допълнителните неща, които може да вземете със себе си

Аз си носих дневник, в който си водех малък журнал всеки ден. Пътеписът от Камино, може и да види бял свят един ден. Имах четец и книга (тук ви съветвам да изберете само едното, няма смисъл от двете), след дълъг път не винаги ще ви се чете, може дори да нямате време. Ще искате да се изкъпете, да си сготвите нещо, ако в албергето има кухня или пък да си напазарувате, хапнете навън.

Добре е да си носите прибори, нож, кутии (ние имахме 2), които да използвате за чинии, когато ядете някъде по пътя. Случвало се е да попаднем в алберге с кухня, но без никаква посуда. Чашки също са от полза, колко много вино се е изпило в тях.

Също така препоръчвам метални/стоманени, които може да закачите някъде отвън по раницата. Виното вечер е традиция, а и в Испания е много евтино. Кутиите може да използвате и ако вечерта сте си сготвили, и си носите същата храна за обяд.

Удобно е да носите със себе си ядки, ако пригладнеете, някакъв тип барчета, плодове, една франзела за всеки случай, хаха, че може да не намерите отворен магазин. И тук нещо много важно – в неделя супермаркетите не работят, тоест ако си носите храна, трябва да си напазарувате от събота. Защото рискувате да нямате какво да ядете или да се принудите да ядете в заведение.

В някои албергета предлагат вечеря и закуска, в други само закуска, а в трети нищо. Храната, която се предлага е предимно вегетарианска.

Колко струва да спиш в алберге?

Има няколко вида албергета – има общински, те често са около 5-6 евро, някои от тях са т.нар Donativo – на дарение. Вие решавате колко пари да оставите, ако нямате никакви, ако имате 1 евро или пък сте толкова удовлетворени от това алберге и човекът, който се грижи за него, може да оставите 30-40. Преценката е ваша. Тоест има такива с фиксирана цена и такива, за които вие решавате.

Според зависи от сезона, за да се доберете до най-евтините албергета, трябва да сте най-бързите. Затова има хора, които тръгват и в 4 сутринта с челник на главите.

В първите няколко дни, аз много исках да бързаме, да сме сигурни, че ще стигнем и т.н. Но истината е, че място винаги се намира по един или друг начин. И няма смисъл от цялото това бързане, ако не искате да сте стресирани.

Не може да се запазва предварително, освен ако не е хостел, хотел, Airbnb или подобно.

Donativo албергетата бяха любимите ми. Там срещнах най-много истински и интересни хора. В повечето случаи те са частни, тоест собственикът е решил да превърне дома си в алберге. Атмосферата е невероятна, храната супер вкусна и приготвена с любов, а историите се разказват до късно. От такива албергета не искаш да си тръгваш понякога, толкова ти е приятно и уютно.

Тук искам да подчертая нещо – на дарение, не означава безплатно. В повечето случаи тези места са далеч по-хубави и удобни от общинските. На някои има дори перални, където ще изперат дрехите ви. Имам истории от всяко едно, за които мисля да ви разкажа в следващия пост – Истории от Камино де Сантяго ❤️.

Относно пералните, ще има албергетата, където може да използвате пералня и сушилня, те са около 3 и 2 евро всяко. Най-хубаво е да се обедините с другарче и да си поделите парите, защото едва ли ще имате дрехи за цяла пералня. През останалото време, ще трябва да перете дрехите си на ръка, със студена вода и сапун, както едно време родителите ни и бабите ни са правили.

Носете си 2-3 щипки, за да си закачате дрехите на просторчета или дори на раницата ви.

Трябва ли да си купувам книжка с карта?

Не. Има няколко такива варианта за всяко Камино. Ако не се лъжа, има и на български. Но ние не използвахме карта. Пътят е много ясно обозначен с жълтите стрелки или мида. Около 5-тия ден, пилигрими, които срещнахме по пътя, ни споделиха за едно приложение, което се нарича Buen Camino.

Това приложение работи офлайн, само трябва да си изтеглите картата за пътя, по който вървите. Става за iOS и Android. Има всички възможни пътища, събрани там. Хубавото на приложението е, че ви показва къде се намирате и какви опции за спане имате в точката, до която сте решили да стигнете в този ден. Препоръчвам го с 2 ръце, адски удобно и полезно.

Как се взима диплома за пътя?

Дипломата, която получавате накрая се нарича Компостела и се взима в Сантяго де Компостела. Когато започнете вашия път, в първото алберге, което се намирате (старта ви), ще трябва да си вземете паспорт (нарича се Credencial). С него вие ще докажете, че сте пилигрим, вървите пътя и ще събирате печати от различните места, на които сте били.

Например църкви, катедрали, албергета, барове, навсякъде може да поставите печат. Той е задължителен, ако искате да спите в общинско алберге, защото то е само за тези, които вървят по пътя, не е за туристи.

Когато не спяхме в алберге, ние взимахме своите печати от барове/кафенета или различни манастири. Тук, искам да отбележа също една подробност. Пътят на поклониците е всъщност пътят на Св. Яков и на всяко място (град, селце), ще имате църква, която може да посетите по свое желание. 80% от тези църкви са затворени. Нямам обяснение защо, но е факт.

За да вземете Компостела, трябва да сте извървяли пеша минимум 100 км. Тоест, ако решите да вървите по пътя, но не отначалото му и искате да се сдобиете с тази диплома, си направете сметка да е имате поне 100 км ходене.

В Сантяго де Компостела се отива в пилигримския офис и там..обикновено си взимате номерче и чакате дълго време, освен ако не сте отишли в 6 сутринта, за да си вземете дипломата. Обикновено ви дават номерче и онлайн може да проверите до кой номер са стигнали. Тоест може да се разхождате в града, да релаксирате и да отидете, когато е близко до вашия номер.

Самият документ е много красив, на него е изписано откъде сте тръгнали, колко км сте извървяли и имената ви на латински.

Колко пари ще са ми нужни?

Много се чудех как да отговоря на този въпрос, защото е много относителен. Според мен, ако сте пестеливи и го правите бюджетно, около 800 евро за целия път (по-скоро без стигането до там) биха ви стигнали. Разбира се, зависи какви са разходите ви и за какво харчите парите си. На нас ни струваше около 1700 евро за двамата. Също така е добре да имате кеш със себе си, в алергетата няма опция да плащате с карта.

Нещо, което не ми беше нужно

Не бих казала, че имаше нещо, което да ми е толкова ненужно, но не използвах камерата си. Носих камера и обектив, който ми беше предоставен от Olympus България, но успях да я използвам доста малко. Да, най-красивите залези заснех с нея, неоспоримо, но е далеч по-удобно да бръкнеш в джоба си и да снимаш с телефона. Когато носиш камера, ти трябва статив, поне още един обектив и тук става усложнението, защото всички тези допълнения тежат.