
Или какво хапнахме за вечеря в ресторанта на Джейми Оливър.
Май месец беше много специален месец за мен, изпълнен с пътувания, красиви моменти и страхотни проекти. Едно от най-запомнящите се преживявания бе вечерята в ресторанта на Джейми Оливър.
Исках да отида там още от Нова Година, когато бях в Англия и видях, че в Нюкасъл има такъв ресторант. Но тъй като бях за кратко го оставихме за следващото ми идване. Да бъдеш в ресторанта на световноизвестен готвач, който си гледал по телевизията и чиято петиция си подписал, е повече от кулинарно наслаждаване и преживяване.
Ресторантът на Джейми в Нюкасъл е голям – на два етажа, има и външни маси. Интериорът много ми хареса, всичко до последния детайл. Ние бяхме настанени на втория етаж, където стилът се различаваше малко от този на първия, но също много хубав.Обслужаването беше страхотно, всичко беше по етикет, чиниите бяха затоплени, а на кърпите пишеше Jamie’s Oliver.



..Но да преминем на по-вкусната част. Хората казват, че е изключително важно това как изглеждат чиниите, които ни приготвят или приготвяме сами, защото преди да вкусим храната, се храним с очите. Е, вечерята в ресторанта на първо място беше храна за очите ни. Всичко беше наистина перфектно :).
Вечерята, която имахме беше в тристепенно меню – стартер, основно и десерт. За стартер, аз си поръчах брускета с домати и рикота, а моят приятел – различни видове колбаси и моцарела върху дъска. Интересното беше, че тази дъска за рязане, върху която беше наредено неговото предястие, бе поставена върху две консверви от домати, създадени за ресторанта на Джейми.

Ето тук може да видите какво представляваха предястията 🙂


Двете основни бяха – телешки стек с картофи и доматена салца за него и лингуини със скариди и подправки. След като видяхме какви бяха предястията, решихме, че и основните няма да са толкова големи, но се подмамихме. Порциите си бяха големи, аз дори не успях да изям моята, а беше много вкусна.

Малко сме си разменили чиниите тук 😀

И идва най-вкусната, разкошна, разтапяща се част от вечерта, а именно десертът. Какво да ви кажа..още си спомням вкуса на този чийзкейк, беше невероятен на вкус. Ядях го бавно, наслаждавайки се на всяка една хапка – радост за душата, небцето, тялото, всичко <3. Другият десерт, който избрахме беше брауни, топящо се в устата с топка сладолед. Отново страхотно попадение, но чийзкейкът си остава мой фаворит.


Наслаждение <3 :))


Впечатление ми направи, че ресторантът работи до 22;30-23, а в неделя до 21. Точно оставането докрая ни позволи да се насладим на цялостната обстановка на ресторанта и да поснимаме.









Надявам се да ви е било интересно, а аз нямам търпение да отида отново <3
Усмивки,
Дилянка 🙂
Може да ме последвате във: Facebook/Instagram/Twitter/Pinterest.
0
What do you think?