Или за това какво можем да видим в Италия.. освен Флоренция?

Днешният пост е малко по-различен, имаме си гост, който е италианец по име и по душа, може би, но българин по сърце. Това е моят най-добър приятел, съученик, съмишленик и колега, Дарио. Той ще ви разкаже своето “пътешествие” из Италия, а аз ще пускам по някой коментар за местата, които съм посетила.

“Здравейте, казвам се Дарио и днес, благодарение на любезната покана от страна на Диляна, ще имам удоволствието да ви разкажа за моята италианска авантюра.”

Всичко започна през февруари 2015, когато събрах смелост да се запиша в университетския конкурс, познат като “ ЕРАЗЪМ + “ ( Международна програма на европейския съюз с цел образование ). Обмислях да се възползвам от тази възможност от дълго време, но винаги ми е липсвало самочувствие, че ще се справя сам извън “ моя град „. Исках да замина да уча в Италия, но не знаех точно в кой град, защото изборът беше богат. Не след дълго се оказа, че съм приет в град, който не представляваше голям интерес за мен, а именно неповторимата и единствена Флоренция.

Приключението ми започна на 11 септември 2015 (да, знам… датата за някои е фатална, но за мен е нещо много по-специално, тя постави  началото на новото ми АЗ). Мога да разказвам много за този ден и преживяванията ми във Флоренция, но целта на този пост е да ви разкажа малко повече за мисията ми.  А именно да се доближа и стана част от италианската култура. Имах прекрасната възможност да обиколя голяма част от големите северни градове в Италия.

1. Пътят към вечния съперник на Флоренция.

Първата ми спирка бе един малък град, но световно известен с атмосферата, която предлага и историята, която притежава. Градът е известен също така като вечния съперник на Флоренция. Става въпрос за прекрасната Сиена. Слуховете, които бях чувал за това място се оказаха истина. При самото ми стъпване в града успях да усетя някаква уютност и спокойствие, които витаеха из малките улички. Интересен факт е, че Сиена през 2015 година бе провъзгласена като културна столица на Италия. Което е истинска гордост, като се има предвид що за градове има на полуострова. Градът е събрал в себе си история, култура, изкуство и още. Сиена е един град, който заслужава вниманието ви, а и не случайно се намира в Тоскана ( най-прекрасният регион на Италия)

Диляна: Прекарах един много слънчев ден в Сиена, хареса ми, определено. Дарио е прав, че носи със себе си много спокойствие. Все още част от мен съжалява, че не отидох по Еразъм там.

2. По стъпките на едно от чудесата на света.

След като живеех във Флоренция, не можех да пропусна да посетя Пиза. Град с глобална известност за забележителностите си. Ще бъда искрен, още от самото начало, докато се разхождах из града леко се бях разочаровал поради факта, че всичко ми се струваше пусто и еднотипно. Но всичко се промени само за миг! Точно, след като пред погледа ми се разкри нещото, за което бях дошъл в този град, а именно кулата Пиза. Признавам си, хора….. кулата наистина е многооо наклонена, хаха. Както казва един мой приятел: „Е, това си е чисто доказателство, че има някаква Божия сила тук, която да придържа тази кула да не падне всеки момент “. Действително, кулата и катедралата в Пиза са спиращи дъха. Да видиш тази невероятна архитектура, след като е оцеляла през толкова години, си е емоция! Личното ми мнение е, че градът си заслужава да се види, но имайте предвид, че не ви е нужно повече от ден.

Диляна: Бях там в един слънчев ден преди 5 години. От тогава не мога да забравя сладоледа, който ядох там. Беше невероятно вкусен, така че..Италия казва сладолед, но в Пиза хапнете и за мен! Градът е малък и спокоен, с изключение на най-голямата забележителност, където е пълно с туристи. И, разбира се, всички се “подпират” и “бутат” кулата от всички страни. Но чувството, което се носи в този град е страхотно.

3. Из лабиринта на каналите.

Истина е, достигнах и Венеция. Това не е просто град, а много повече! Още при самото ми слизане от влака се влюбих в този град. Имам изключителна слабост към нестандартността, а този град е един перфектен пример за това! Преди да разкажа за мястото, да си призная загубих се поне 20 пъти из този жив лабиринт. Истинско приключение си е да стигнеш до центъра ( площад Сан Марко ), но ако сте с авантюристична душа като мен, това ще е просто поредното изживяване с положителен край. За мое най-голямо щастие, посетих този град през месец декември и не миришеше на канализация, което направи престоя ми доста по-приятен. Разхождайки се из мистичните и тесни улички на Венеция, се изумявах все повече и повече как този град наистина е оцелявал през всичките тези векове. От съществуването му досега и как самите хора са успели да се адаптират. Градът е уникален и истинско наследство, и доказателство, че човешката раса може да постигне всичко. Съветът ми към вас е да се качите на кулата на главния площад на Венеция (Сан Марко), няма да съжалявате! Интересен факт е, че въпросната кула се срутила поради несъвършенства  и износени строителни материали през 14 юли 1902, което било голяма  загуба за града. Отнело е повече от 10 години за построяването на новата кула, която се издига сега.

Диляна: Истината е, че и в по-топлите месеци като април и юни, градът също не мирише. Носи се едно много различно настроение, но наистина е удивляващо как хората се движат с гондоли до домовете си и как всичко се случва по каналите.

4. Старата червена „младост“.

Четейки заглавието за този град ще си помислите, че съм луд. Да, най-вероятно не грешите в представата си за мен, но в този случай сте в грешка. Градът, на който „лепвам“ това определение, напълно си го заслужава, и се казва Болоня. Няма да крия факта, че този град ми е един от най-любимите. Представете си микс, съставен от младост, стара и уникална история и всичко, което ви заобикаля е в червено. Да, това е Болоня. Тя е известна с това, че тук се намира първият университет в света ( от 1088 г ), също така това е и студентският град на Италия. И повярвайте, животът тук кипи постоянно, 24/7. Носи му се славата на „най-широко скроеното“ място в държавата. А за червения цвят ще се уверите, когато се качите на Torre di asinelli (или както на български се превежда двете кули). Това е най-високата точка в града, от нея бихте могли да станете свидетели на невероятния цвят на това урбанистично място. Интересно е, че само на едната кула може да се качите (по-високата), понеже другата кула е леко „наклонена“ като кулата в Пиза. Най-голямо впечатление в този град правят безбройно многото арки. Няма сграда, която да няма арка в построяването си. Препоръчвам ви силно да посетите този град, да почувствате прекрасната атмосфера, която няма да ви напусне дъгло време.

Диляна: Болоня, определено не е моят италиански град. Да, много е червен, пълен е с арки, но..не го усещам така, както усещам Флоренция, Пиза, Венеция, Сиена. Може би, три пъти в него, не са достатъчни, хаха.

 

5. Авантюра с мирис на море.

По принцип, както споменах си падам по нестандартното и уникалното. Бях направил проучване кой град е близо до тези критерии и така се озовах тук, в Генуа. А и фактът, че в този град се намира най-големият аквариум в Италия, напълно ме спечели. За мое съжаление, бях уцелил дъждовен ден в допълнение със силен морски вятър, бе наистина неочаквано лоша комбинация. Но това не ме спря да си прекарам незабравимо. Освен споменатото, че тук се намира най-големият аквариум, стилът на града е уникален, сам по себе си. Преобладава готическият стил, който е впечатляващ и не знам как, но изключително добре се слива с морския климат. Изучавайки града, си признавам, че нямах и представа, че ще попадна пред къщата на Христофор Колумб (сигурен съм, че не съм единственият, който не знаеше, че е роден в Генуа). Градът има какво да предложи, но ви съветвам да го посетите през по-топъл сезон от година.

6. Приключение с романтичен край.

Когато си говорим за любовна трагедия в повечето случаи се сещаме за Ромео и Жулиета, а те родом са от един прекрасен италиански град на име Верона. Бях пленен от красотата, чистота и подредеността на този град. Неслучайно това местенце се води едно от любимите места на Шекспир и още по-неслучайно е станало световно известно. Градът предлага в действителност многобройни забележителности като арената на Верона, балкона на Жулиета,  които единствено могат да ви оставят без дъх. Това е град, който не ви препоръчвам да посетите, а ви задължавам! Мястото е магическо, а пък вземете отидете наистина, да посетите Жулиета… все пак момичето е самотно, а какво са ни учили, да бъдем хора преди всичко!

7. Кралският град на Италия.

Малко хора знаят кой е той, но ето ме подготвен, както винаги (или поне в повечето случаи ). Градът, за който говоря, се слави с наименованието си „кралския град“, защото тук се е родил първият крал на Италия и както се подразбира от този факт, дълго време е бил столица. Говорим за Торино. Този доста северен град на Италия, в действителност е много студен, а аз не бях изобщо подготвен за това. Градът ме възхити с многобройните кралски площади като всеки носи името на крал, кралица и тн., а повярвайте те са наистина много. Освен възхитителните площади, Торино притежава много красиви, кралски сгради с всякакъв тип архитектура. Но това, което ме впечатли най-много бе египетският музей, с който градът разполага. Доказано е, че този музей е вторият по-големина в света, представящ египетски експонати след Кайро, Египет. ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ?! Торино е изключително богат град, който може да ви предложи безброй неща.

8. Модата от А до Я.

Няма как да не посетя модната столица на Италия. Щеше да бъде срамота, ако не го бях направил (все пак съм любител на модата, а и съм на гости в моден блог ). Няма какво да се правя на интересен… всеки знае за кой град става въпрос – Милано. Първото, което ще ви грабне окото е самият град- стилът на постройките му и естествено многобройните модни магазини. Тотално се различава от останалите италиански градове, в които съм бил. Всикчоооо е толкова голямо! Дори ми беше трудно да намеря центъра пеша. Като типичен приключенец се бях насочил към катедралата на Милано, която наистина те оставя с отворена уста, когато я видиш. Започваш любопитно като малко дете да разглеждаш всеки детайл. Впечатление ми направи, както по-горе посочих, че Дуомото не се вижда от далече, защото е заобиколено от грандиозни сгради от всяка страна. (в повечето градове в Италия имат закони, които забраняват да се строи по-висока сграда от Дуомотата на градовете, примери: Флоренция, Пиза, Верона). Разбира се, нямаше как да не се загубя в този град. Просто от самото начало се бях настроил, че ще се случи. Но загубвайки се, се озовах на представление, което не очаквах да ме впечатли толкова дълбоко. Говоря за “ Тайната вечеря “ на Леонардо да Винчи. Разберете ме, няма думи, с които бих могъл да ви опиша емоцията да наблюдаваш такъв шедоьовър! Трябва сами да станете свидетели на това изкуство. Градът си заслужава да се посети и тук в действителност няма значение от сезона, който ще отидете, защото винаги е пълно с туристи, така че си пригответе няколко дни.

Диляна: Милано е първият италиански град, в който отидох. Той е многооо далечен и различен от градовете в Тоскана. Но, определено бе началото на интереса и желанието ми да видя Италия в истинската й същност. Наистина е пренаселен, премодерен и голям. Неслучайно е модна столица, в него може да видиш истински стил и усещане за мода. Но..ако търсите духа на Италия, в Милано трудно бихте го усетили, поне не и за кратко време.

Ако искате да виждате повече от арт пътешествията на Дарио, последвайте го в Instagram тук.

Може да ме последвате във: Facebook/Instagram/Twitter/Pinterest.

 

4