Из мислите на Диляна: Отново да съм усмихната

by Thursday, January 28, 2016

Защото просто искам отново да съм усмихната.. 🙂

Когато се почувстваш изгубен, ти трябва да намериш сила да продължиш, да се справиш с всеки един проблем, който ти се изпречи и да повярваш отново в себе си!

Четвъртък вече, Диляна утре рано сутринта има изпит, за който трябва да учи, но в главата и е толкова голяма каша, че изобщо не може да се съсредоточи. Има нужда да пише, да споделя, да размишлява..

От известно време се лутам в себе си, в изборите си, в живота си като цяло – допускам грешки в отношенията си, в работата си, в университета. Мисля, че знам какво искам, но след това се случва нещо коренно различно и аз променям мнението си. По принцип съм човек, който твърдо стои зад думите и действията си и отстоява интересите си, но усещам как в момента не съм себе си. Знам какво искам, но различни обстоятелства ме спират. Решавам, че ще започна нещо от утре, но се провалям? И това не е, защото нямам воля, а просто защото съм изпаднала в някаква дупка на депресия, от която трябва да изляза.

Миналата година се разболях (може би скоро ще ви разкажа точно от какво, стига да съм сигурна, че вече всичко е наред), след като намалих храната драстично. Заедно с това започнах да тренирам усилено и макар никога да не съм била с наднормено тегло, все нещо не харесвах в себе си и исках да променя. Преди точно една година се харесвах много наистина, но..бях слаба за сметка на здравето си. Всеки ми повтаряше, че трябва да започна да се храня, да намаля спорта, за да се възстановя..и от толкова много различни мнения и съвети изгубих собственото си аз. Спрях да тренирам, започна голямото ядене само и само за да се оправя, да бъда здрава. Всеки един миг, в който решавах, че отново ще започна да се храна “здравословно” ме сполитаха мисли, че няма да се оправя, че ще си остана болна и т.н И съответно качих килограми, загубих мотивация, не ми се тренираше, загубих желание за всичко..освен за сладко. Едновременно с това тази година имам три държавни и психически се чувствам адски неподготвена, не мога да се организирам, постоянно намирам с какво да си губя времето буквално, просто не съм аз. Но.. днес слагам КРАЙ на всичко това.

Повече от всичко искам да съм отново усмихнатия и позитивен човек, който съм по принцип, да не съм отчаяна и обезкуражена, защото просто не съм аз!

Решила съм да предприема промяна за собственото си аз, да намеря баланс в душата си и тогава знам, че ще бъда истински щастлива. Сигурна съм, че всеки от вас някога е изпадал в “дупка”, не е задължително това да е било, свързано с теглото ви, просто момент на отчаяние. Ето защо реших да споделя как смятам да се справя с проблема:

  1. На първо място трябва да започна отново да вярвам в себе си и да се харесвам такава, каквато съм, защото само тогава ще бъда готова отново да се върна към собственото си аз.
  2. Повече излизания с приятели, повече разходки, повече развлечения и пътувания –  тогава забравяш за проблемите или пък намираш решение. Често ми се случва, разхождайки се сама в парка да намеря вдъхновение и решение за някой проблем.
  3. Да започна отново да се грижа за себе си – да се храня здравословно, но този път с достатъчно храна, не тялото ми да гладува. И да тренирам – започвам с йога и пилатес, а след по-малко от месец ще тичам всеки ден с палето си в парка, това ако не е промяна, не знам, ха ха.
  4. Тъй като работата ми е свързана със стоене пред компютъра, блогът също, решила съм да огранича максимално времето, което прекарвам на него  – 8-10 часа, максимум на ден.
  5. Повече четене – имам да взимам IELTS, държавен по английски, държавен по испански и държавен в университета. Време е да кажа: “Осъзнай се момиче и се хвани в ръце, защото нямаш време!” ..И така ми липсват книгите, обожавам да чета, а не съм чела…не знам от кога, просто нямах желанието да го правя.
  6. Искам да оптимизирам и организирам времето си максимално добре, така че да имам време за всичко, което искам – е, разбира се, че не в един ден, ха ха. Макар че често ми се иска денонощието да е поне 48 часа.
  7. Повече снимки, повече постове – модни, бюти, травел и лични..:)
  8. И не на последно място – Искам сърцето ми да бъде отново мой дом, да бъда усмихната и да виждам доброто навсякъде и във всичко. Не обичам негативността и лошите мисли и няма да позволя отново да ме обземат.

И това са само малка част от стъпките, които предприемам. Знам, че е нужно време, но малките стъпки водят към успеха. Иска ми се да намеря отново себе си и да не позволявам да се изгубя, както допуснах да направя.

Винаги съм била “силна”, понякога обаче човек изпитва и слабост. Но..не за дълго, надявам се.  Защото усещам как и хората около мен страдат от това как се чувствам и държа аз. Това се случва и с вашите близки. Понякога е трудно да докажем на някого, че не правим нещо заради него, а го правим заради себе си, защото ние сме тъжни или наранени по някакъв начин. Нужно е време, за да разберат хората, че не трябват да приемат нищо лично. Ако някой на улицата те обиди, не означава, че наистина си такъв, какъвто те е нарекъл, означава, че той дълбоко в себе си е изгубен и наранен.

Този пост стана малко личен, но..се надявам всеки, който се чувства изгубен да повярва отново в себе си и да знае, че има още някой, който се чувствал като него. А аз ще имам мотивацията да изпълня това, което съм написала, защото го казвам не само пред себе си, а и пред вас! И да, понякога човек е нужно да обещае нещо пред някой друг, за да има силата да го изпълни. 🙂

Може да ме последвате във: Facebook/Instagram/Twitter/Pinterest.

2
error: Content is protected !!
%d bloggers like this: